Според една популярна римска легенда Нептун и Миневра се скарали за властта си над хората в Атика. Юпитер обещал да присъди това право на онзи от тях, който предложи на хората най-полезният дар. Победила Миневра, която им дала маслиновото дърво. Явно преценката на Юпитер е била справедлива, защото маслината е нещо повече от храна – превърната в зехтин тя дава сила на телата и лекува рани, а чрез пламъка на глинените лампи предоставяла на човека светлина в нощите.

Чрез умението си да превръща маслината в зехтин, зърното в хляб и гроздето във вино, античният човек надмогва природата и създава своята култура и цивилизация. След дълго странстване през вековете, днес в търговската мрежа се предлагат десетки видове маслини. Изобилието поражда въпроса какви да изберем, за да не останем разочаровани. Основните критерии са няколко. Най-важното за една добра маслина е да е месеста, с възможно най-малка костилка, като не на последно място е нейният така характерен аромат. Многообразието на цветове от своя страна се дължи на степента на зрялост и времето, когато са откъснати. Отровно зеленият на плодовете се сменя с нежно тревисто зелен, после той става виолетов и накрая черен. Това вече е знак, че маслината е узряла и количеството на маслото в нея е максималното.

Маслините са не само добро мезе, но и идеално допълнение към всяко ястие. С тях могат да се приготвят чудесни салати и сосове, придават чудесен аромат на топли запечени блюда. Черните маслини обикновено се поднасят с месо, дивеч или са в състава на сосове и пастети. Зелените пък са прекрасно допълнение към студени рибни ястоия.

Черните маслини са с по-висока степен на зрялост от зелените и са със значително по-високо съдържание на мазнини. Затова, ако броите калориите в храната си, по-добре се насочете към зелените.